ОЗВЀРЯМ СЕ, -яш се, несв.; озвèря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Озверявам се, озверявам1.

2. Учудвам се; зачудвам се, звèря се. Ка улезна у равни дворове, / учуди се Марко, озвери се. / „Снощи сме си с Магда сборували / сега Магда у носила лежи“. Нар. пес., СбНУ II, 60.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)